ПАМЕТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀МЕТНИК, след числ. ‑ка, мн. ‑ци, м. 1. Скулптурно и архитектурно произведение, създадено за възпоменание на забележителна личност или на историческо събитие. Величественият бронзов паметник на царя Освободителя.. би бил украшение и гордост на най-първите столици в Европа. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 16-17. Покачи се горе, на хълма, където се издига каменният паметник на Освобождението ни от русите. Ст. Станчев, НР, 63. Клим го проведе през парка.. Тук момъкът изведнъж го дръпна и се спря. Вгледа се в паметника, покрай който минаваше алеята и се зачете в надписа му. Ст. Волев, МС, 144. Паметник на незнайния войн. Паметник на Левски.

2. Художествено изработен надгробен камък. Тоя връх е Свети Никола.. По него стърчат паметници и белокаменни кръстове. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 99-100. Шосето минаваше покрай гробищата — тиха и печална гора от кръстове, всред които стърчаха самотно паметници от мрамор. Д. Димов, Т, 651. Над гроба му напокон издигнаха един малък паметник. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 309.

3. Постройка или предмет, който свидетелства за материалната култура на миналото. Трявна е забележителна с многото си исторически паметници и богата архитектура. Й. Радичков и др., ГСП, 120. Запазеното лъвче е много важен паметник за проучването на българската скулптура от епохата на първата българска държава. Ст. Михайлов, БС, 48. Поляците се грижат за всички стари паметници на изкуството, те не жалят средства да ги реставрират и запазят. Н. Фурнаджиев, МП, 84. Музеите са и хранилища на движимите паметници на културата. НК, 1958, бр. 9, 3.

4. Произведение с текст на стара писменост. Атон е съхранил грамадно литературно богатство, множество документи и паметници, ценни за историята на българския език и литература. Б. Пенев, НБВ, 42. Паметниците на старата българска книжнина.. са били описани от чужди и наши слависти. Б. Ангелов, ЛС, 173. Най-старите глаголически паметници са от ХI век. КМБП, 23.

5. Прен. Ирон. В съчет. с предл. на и следв. същ., обикн. с определение. Свидетелство, знак за нещо осъдително, отрицателно. Рапортът бе чудесно съставен. За политиката на консерваторите той е един паметник на егоизъм.. и на безсилие. С. Радев, ССБ I, 368. Виждаме сега по съжулените балкански рътлини печални и дрипави дъбове-сираци, окастрени за листе, изпоядени от козите — живи паметници на хищническия капитализъм, на човешката лакомия и невежество. Н. Хайтов, ПП, 10. Всички да се вслушаме, как кански / пищи, още жив във гроба, цял народ. — / То паметник зловещ е на славянски / безсмисленен държавнишки живот! К. Христов, Избр. ст, 253.

— Друга (остар., книж.) форма: па̀мятник.