ПАМЕТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀МЕТНО Диал. Нареч. от паметен (в 3 знач.); умно, разсъдливо. Петър я изгледа с препълнени от милост очи. Така паметно

и разбрано говореше Тодора. Не беше ли и той сега като нея? К. Петканов, БД, 192. — Много ми е драго, че ви виждам да мислите тъй паметно — рече Демяна. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 393.