ПАМЕТОЗЛОБЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Злопаметен; паметозлоблив. Действително великодушний человек е благ.. Не е паметозлобив, нито див по природа, освен към обидящите. Пч, 1871, кн. VI, 89. Тая порода кучета са твърде паметозлобиви. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 98.