ПАНАГИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНАГЍЯ ж. Църк. 1. Нагръден знак на православен епископ, обикн. с образа на Богородица, носен на верижка. Владиката наду устни и започна да подрежда върху закръгления си корем скъпоценния кръст и панагията, провесени на дебели златни верижки. Д. Рачев, СС, 12.

2. Хляб, на който свещениците четат молитва. Па отидо у гора зелена. / Достигна до цръква Мариица. / Насреща ми моя стара макя, / понела три бели панагии. / Да ги даде в цръква Мариица. Нар. пес., СбНУ ХLV, 351.

3. Варено и подсладено жито, което се раздава за умрелите.

— От гр. παναγία 'икона на Богородица'.