ПАНАИР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНАЍР м. 1. Голям пазар, уреждан периодично, обикн. на определено място, който продължава няколко дни, обикн. с весели атракции (цирк, люлки, стрелбища и др.); тържище. Баща му започнал да го [Филип Тотю] води със себе си по панаирите и пазарите, за да купуват и продават добитък. Н. Ферманджиев, РХ, 68. Реши се с общо съгласие да се обяви времето от първи септември.. до десетия ден на тоя месец за панаир в Преспа. Д. Талев, ПК, 138. — Тука, тука преди години нападнахме на купци...

Идеха.. от панаир с много пари. Ст. Загорчинов, ДП, 147. Стефчов.. връзваше с помощта на двама работници денкове с гайтан, които щяха да изпращат за джумайския панаир. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 21. В Германия има много панаире, които много способствуват за търговията. Г. Икономов, КЗ, 57. Я хайде, тейне, да идем / на пазар, на узунджовския, / на узунджовския панаир, / нова обружа да купим, / нова обружа юнашка. Нар. пес., СбГЯ, 8-9.

2. Изложба, изложение на образци от стоки, където се сключват сделки между производители и търговци. Така стана, че дядото, който бе ходил по търговия в България и бе посещавал пловдивския мострен панаир, си спомни колко хубаво бе прекарал там. Ив. Мартинов, СНУ, 275. Лайпцигският панаир е най-доброто място в целия свят за сключване на сделки. К, 1928, бр. 121, 4. Панаир на книгата.

3. Прен. Обикн. неодобр. Шумно множество от хора, събрани някъде. — Не ща да събираш хората, панаир не ща. Й. Йовков, А, 67. Някому бе хрумнало да събере в София колкото се може повече хора — да даде на Събора по-импозантен вид.. И бе сполучил: столицата се бе превърнала на шумен панаир. М. Кремен, РЯ, 223. През плаца вървеше Здравко, пленен от любопитното гъмжило на сто момчета и носеше голяма убита птица.. — Какъв е този панаир? — извика от терасата началникът, но никой не го чу. Цв. Ангелов, ЧД, 168. Бях честит да видя цял панаир на самия връхчец на Витоша.. Не се ли интересувате да знаете, като какви са тия 300 души, които на 27 август бяха на Черни връх. Ал. Константинов, Съч. I, 95-96.

4. Диал. Сбор, събор за някой празник в манастир или селище. Събрали са са, събрали / на високата планина / от девет села людето, / от десетото невести, / личен панаир да правят, / личен панаир — великден. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 2. Голям са събор направи, / събор, та голям панаир / .. / на Троянския манастир. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 122.

— От гр. πανηγа̀ρτ. — Други (остар. и диал.) форми: панагѝр, пан  агю̀р.