ПАНАКИДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНАКЍДА ж. Някогашно учебно помагало — намазана с восък гладка дъска, върху която учениците се учeли да пишат с пръчица със заострен край. За една кърпа и за една кокошка свършваха (изучаваха) при мене азбукето и псалтиря.. Най-напред донесе си панакидата, напиша му отгоре: "Кръстя, боже, помагай". И захване: "Аз, буки, веди". П. Тодоров, Събр. пр II, 339. Написват тогава другарите му на панакидата азбукето.. и дават му след туй дъсчената плочица, та самичек вече да чете и да

учи буквите. Т. Влайков, Пр. I, 93. Някои народи са писале на дъска, която са натърквале с восък. В България доскоро пишеха на панакиди. СбС, 29.

— От гр. πανακίδιον. — Друга (остар.) форма: пинакѝда.