ПАНАМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНА̀МА ж. 1. Лятна шапка с голяма периферия, изплетена от палмови влакна или от слама. Една вечер доктор Старирадев влезе в бирарията.. Широкополата панама му придаваше артистичен вид. Ем. Станев, ТЦ, 6. Това бе Евгени Соколов. В първия миг не можах да го позная в новия му шикозен костюм, с меката сламена панама, сивото палто и бели линирани панталони. Н. Попфилипов, РЛ, 118. Важно място в икономическия живот на страната заема занаятчийството.. Известни са например плетените сламени шапки, наречени "панама". Т. Димитров, П, 42.

2. Вид памучен или ленен плат с едра сплитка. Той [Костов] беше висок, петдесетгодишен ерген.. Носеше сако от кафява панама, светъл голф и великолепни спортни обувки. Д. Димов, Т, 85.

— От собств.