ПАНАХИДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНАХЍДА ж. Панихида. Черни жалейки като долетели гарвани увисваха по вратата, свещениците отслужваха панахиди за убитите, черквите се пълнеха. Ем. Станев, ТЦ, 130-131. Решило се беше в Иванци да има голяма панахида за Априлова. А. Страшимиров, К, 24. Тая печал беше някак далечна и тиха, сякаш не бяха те живи хора, а покойници, над които са пропели заупокойки, прослужили панахиди и парастаси и образите им са само спомен. Ст. Загорчинов, ДП, 195.