ПАНАЦЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНАЦЀЯ, мн. няма, ж. 1. Въображаемо лечебно средство за лекуване на всички болести, търсено от алхимиците. За мнозина спиртът е всемирната панацея, жизненият еликсир, за който алхимиците мечтаеха. ПН, 1933, кн. 10, 146. Звъниката е, може да се каже, панацеята.. на нашата народна медицина. А. Бойчинов, ПХ, 15.

2. Прен. Разш. Нещо, което разрешава всякакви проблеми, преодолява всички затруднения и неблагополучия. Консерваторите предствляваха Държавния съвет като едно всемощно средство на равновесие, трайност и разум в управлението, нещо като политическа панацея. С. Радев, ССБ I, 313.

— От гр. πανακειά през лат. panacea.