ПАНГАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНГА̀Л м. Остар. Пангар. Когато бабичките дохождали пред пангала да си купят по една свещ, то дядо поп вряскал из сичкото си гърло: "Со страхом божи". Л. Каравелов, Съч. VII, 71. [Поп Михаил] почнува да пее пак.. Тогава.. блъгаринът Филип чорбаджи дохожда раздихан от пангала, грабнува книгата от поп Михала. АНГ I, 482.