ПАНГАЛО̀ЗИН

ПАНГАЛО̀ЗИН, мн. ‑зи, м. Простонар. Неодобр. Вагабонтин, немирник, пакостник; хайта, панта. — Едно палтенце ще му дадеш и едни панталонки, ама здраво нещо искам! От дебел плат да са, че какъвто е пангалозин, инак, за една неделя ще ги на‑

прави на парцали. Чудомир, Избр. пр, 178. — Дечурлигата беснеят, на тях се карам, дядо Димо. — Ха-а, тъй ли, рекох да не би да ти е домъчняло за този пангалозин? В. Нешков, н, 92. — Какво има, Станое? — Водя ти един .., един пангалозин. Искаш ли го?.. Тогава татко обърна глава към него и загледа момчурлака иззад очилата си. Д. Немиров, КБМ, 82. От площада пред Народната библиотека една група от разярени патриоти, към които се прибавиха сума момчетии и няколко обикновени пангалози, тръгна с викове "Долу черните души! Смърт на предателите!". ССБ II, 53.

— От гр. πάνκαλος.

Списък на думите по буква