ПА̀НДА

ПА̀НДА ж. В съчет.: Голяма панда (съкр. панда). Вид бозайник, подобен на мечка, с дължина на тялото 120-180 см и с характерни черни петна около очите, който живее в планинските гори в Китай и се храни с млади бамбукови клонки; бамбукова мечка. Ailuropus melanoleucus. Бамбуковата мечка или голяма панда .. живее в източните планински гребени на Тибет. Кр. Тулешков, ХЖ II, 40. Голямата панда обитава изключително бамбуковите гъсталаци на планините, на височина от 2 000 до 4 000 м. Вселена 69, 314. Малка панда (съкр. панда). Вид бозайник, подобен на голямата панда, но по-малък по размери, с дължина на тялото 50-65 см, който живее в югозападен Китай, Бирма и Непал. Aliburus fulgens.

— От инд.

Списък на думите по буква