ПАНДЀРА

ПАНДЀРА ж. Остар. Книж. Бандера. Проломяванието на Стара планина, отварянието на линията София-Роман трябваше да се почувствува като победно тържество.. Такива празници .. носят напредъка и щастието на народа, а не ония празници с фишеци и пандери — и с жандарми из божите храмове. Ал. Константинов, Съч., 219-220. Знаменосец на "новия повей" в нашата литература се яви безспорно Кирил Христов, който в паметните си "Трепети" от 1897 г. развя пандера с надпис: Жени и вино! Г. Бакалов, Избр. пр, 325. В неделя на 1 септемврия вдигнах пандерата. Това стана с торжество, невидено досега в Пловдив. АНГ I, 457.

— Хр. Драганович, Наполеон Бонапарт (превод), 1850 (вж. А. Спасова, Италиански елементи в български, ИИБЕ, 1962, с. 336.)

Списък на думите по буква