ПАНДУ̀РИН

ПАНДУ̀РИН, мн. панду̀ри м. Остар. 1. Въоръжен пазач, стражар по време на турското владичество на Балканския полуостров; пандур. Една заран дойде из полицията един пандурин и ма повика да ида при началника. П. Хитов, МП, 53. Дотича отнякъде селският пандурин и докато разтърве момчетата, селянинът незабелязано се бе потулил с каруцата в улицата към старото училище. Д. Марчевски, ДВ, 124. Турски пандурин.

2. Истор. Унгарски войник, служил в австрийската армия през 16 и 18 век.

— От унг. pandur.

Списък на думите по буква