ПАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНЀ прил. неизм. Готв. 1. Който е паниран. Кашкавал пане. Шницел пане. Пиле пане.

2. Като същ. панѐ, мн. панѐта, ср. Разг. Хранителен продукт, който е паниран. Тъкмо тези близки изпречват на пътя му цели барикади от: пържоли, котлети,.., панета, омлети. Сп. Йончев, ШД, 61.

— Фр. pané.