ПАНЕГИРИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНЕГИРЍСТ м. Книж. Литер. 1. Автор на панегирик. Борис, по думите на един панегирист, е "озарил България със седмосветни светилник", като основал седем съборни черкови. СбС, 65.

2. Прен. Лице, което много почита и възхвалява някого. В тържествените празнувания годишнината му [на Ботев] чуха се възторжени панегиристи. Ив. Вазов, Съч. XIII, 61.

— От гр. πανηγυριστ]ς.