ПАНЕГИРЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни. Книж. Прил. от панегирик; панегирически. Изправен, личеше, че е "висок на ръст, а на лице хубав и силен", както бе казал за него в панегиричен тон един византийски летописец. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 431. Панегирична литература.