ПАНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀НИК
ПА̀НИКм. Остар. Книж. Паника. Той [Ахмедаа] не бягал към Пазарджик, не отстъпвал, но хвърчал. Той е първият, който произведе в тоя град ужасният паник, вследствие на който са затвори чаршията. З. Стоянов, ЗБВ II, 13-14.