ПАНИКЬОРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНИКЬО̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до паникьор. Аз не обичам паникьорските истории. Унизително е да бягаш, когато не можеш избяга. Ем. Манов, ПЯ, 52-53. Паникьорски слух. Паникьорско настроение.

ПАНИКЬО̀РСКИ нареч. Рядко. Като паникьор. В някои скривалища се явяваха истерични прояви, които действуваха на другите паникьорски. Г. Караславов, Избр.

съч. IV, 271. "Може би аз гледам много наивно и дори паникьорски на политическото положение!", рече си той раздвоен, обезволен и объркан. Г. Караславов, ОХ IV, 327.