ПАНИКЬО̀СВАМ

ПАНИКЬО̀СВАМ, ‑аш, несв.; паникьо̀сам, ‑аш, св., прех. Разг. Предизвиквам паника. Сега клюката не ме паникьосва, по-скоро само намалява броя на риторичните въпроси. К. Топалов, СТ, 146-147. Представях си как бабата е паникьосала агенти и стражари: открила е убиеца на Луков! В. Андреев, ПР, 19. Неочакваната новина паникьоса Сашо. Момчето изпадна в истерия, развика се, разкрещя се, говореше несвързано и разпалено, едва го успокоиха. С. Чернишев, ВМ, 107. паникьосвам се, паникьосам се страд.

ПАНИКЬО̀СВАМ СЕ несв.; паникьо̀сам се св., непрех. Разг. Обхваща ме паника. Ценното в мен е, че умея да овладявам нервите си и в най-трудните моменти.. Когато аз например пресичам трамвайната линия, не се паникьосвам и не тичам ту напред, ту назад. Пресичам равномерно, с равна походка и без колебание. Н. Тарас, СГ, 30. Казаха му, че трябва да постъпи на изследване в болницата, но в момента нямали места. Трябвало да почака. Той обаче се паникьоса. Разтича се да търси връзки. С, 1968, бр. 1181, 3. — Господин Христакиев,.. вашето присъствие тук създава ненужно напрежение.. Окръжният управител се е паникьосал и вие се поддавате на внушенията му. Ем. Станев, ИК III и IV, 422.

Списък на думите по буква