ПАНИХИДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНИХЍДА ж. 1. Черковна служба за помен на покойник, при която се извършват определени обреди. Днес е неделен ден и в лагера щеше да има литургия и панихида за убитите. Й. Йовков, Разк. I, 21. Старият излезе да купи чер плат за вратата, жито и други потребни неща за панихидата. Л. Стоянов, Х, 148. Вече много стана, откакто шуменският отец запрети на Стойко да служи литургия, да поучава паството и да прибира пари от венчавки, парастаси и панихиди. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 250.

2. Молитва над гроба на покойник.

— От гр. παννυχίδα 'всенощно бдение'. — Друга форма: панахѝда.