ПАНИЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНЍЧНИК м. Диал. Пита от восък или нещо друго, излято в паница. И йе зела майка/ девет паничника/..,/ па отиде майка/ на нови гробища. Нар. пес., СбНУ XXXI, 225. Ока вълна, ока череши и паничник восък. П. Р. Славейков, БП II, 8.