ПАНКРЕАС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀НКРЕАС м. Анат. Плосък, продълговат орган у човека и гръбначните животни, разположен зад стомаха, който отделя храносмилателен сок, съдържащ ензими, хормона инсулин и др.; задстомашна жлеза. Една от причините за захарната болест е недостатъчното образуване на хормона инсулин от панкреаса. Б. Койчев, Б, 1964, 68. Много рядко се среща туберкулоза в стомаха, панкреаса, миокарда, мускулите, тестиса и щитовидната жлеза. Б. Кърджиев, ОПА, 274. Панкреасът е зад стомаха и по-надоле от него.. От него тече в дванадесятника една мокрота, наречена панкреатический сок. НКАФ (превод), 42.

— От гр. пан‑ + κρέας 'месо' през лат. pancreas.