ПАНКРЕАТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНКРЕАТЍН, мн. няма, м. Спец. 1. Биохим. Секрет, който се отделя от панкреаса. Тия химични вещества .. се наричат неорганизовани ферменти или ензими. Такива са .. панкреатин (в течността на панкреатичната жлеза). Хим VII кл, 1950, 131.

2. Фарм. Препарат от ферментите на панкреаса. Понякога се получава добър лечебен резултат с даване на съответни препарати (тиреоидин, панкреатин) или с облъчване жлезите с рентгенови лъчи. Ил. Петков и др., КВБ, 159.

— Лат. pancreatin.