ПАНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНО̀, мн. ‑а, ср. Изк. Живописно, керамично, скулптурно, мозаично произведение или дърворезба с декоративно предназначение, която се монтира на стена, ниша, таван и др. Ако отидете в Рилската обител, преминѐте под огромните аркади с чудни фризове, разнобагрени пана. П. Константинов, ПИГ, 20-21. Кирил и Методий. Мозаично пано в църквата "Сан Клементе".. Паното бе създадено и изработено у нас и после пренесено в Рим ,.. в църквата "Сан Клементе". О, 1977, бр. 10, 22. Щеше [Симеон] да предложи .. грубия гредоредов таван да превърне в изящен таван от снежнобял гипс с едно цветно пано в средата. А. Гуляшки, ЗВ, 379. Боян посочваше на Бистра цената на тия малки пана и декоративни композиции не като познавач художник, а като поет. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 285.

— От фр. panneau.