ПАНО̀НСКИ

ПАНО̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до историческата област Панония. — Аз за вярно зная, че цар Петър ся йе сгласил с авари панонски и със сърби да нападнат нечакани връз Гръцко. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 13. Наклеветени от него [немското духовенство], че са еретици, Кирил и Методий предприели пътуване до Рим, за да се оправдаят пред папата. По пътя те спечелили за своето дело княза на панонските славяни Коцел. Ист. X и XI кл, 44.

Списък на думите по буква