ПАНТАЛОНДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНТАЛОНДЖЍЯ, ‑ията, мн. ‑иѝ, м. 1. Остар. Шивач на панталони. Панталонджии, сарачи и бакали затваряха дюкяните си, завъртваха ключовете и бягаха към къщи. Й. Йовков, СЛ, 86. Митьо панталонджията извади шивашки сантиметър и пред всички почна да я мери. Черемухин, П, 42. Проданица(на Обрешка): — Какво й туй? [и му сочи сюртюка] Не ти ли думах аз тебе да го ушийш по-широк? Обрешко:(малко сложно) — Че нали знаш госпожо, аз съм самоук терзия; и тогаз йоще ви думах да повикате мастор-терзия, като Донча панталонджията, например, или друг някой. Т. Шишков, ГМ, 14. Имах тогава един другар, син на "панталонджия" .. Той беше облечен в здрави "купешки" дре‑

хи, с палто, кроено и шито за него. З. Сребров, Избр. разк., 137.

2. Остар. и диал. Неодобр. Мъж, който живее в град, градски човек, обут с панталони (за разлика от селянина, обут в потури); гражданин. Забравен от възторг за ловките нападения на кучето, дядо Пеню махаше с угасналата си лула, сочеше стражарите и непознатия панталонджия и съскаше язвително. Г. Караславов, Избр. съч. I, 123. Народ .. Полъгал се по ума на разни панталонджии, доктори, и нехранимайковци, и мисли, че кой знае какви големи работи върши. Елин Пелин, Съч. II, 76. Лекарят изгледа подозрително баба Гана, сбогува се и излезе. — Ти луда ли си мари, Гино? — нахвърли се старата още щом дъщеря ѝ се върна. — Че какво разбира от лекуване този панталонджия? Г. Караславов, Избр. съч. II, 133.