ПАНТАЛО̀НКИ

ПАНТАЛО̀НКИ само мн. Умал. от панталони; панталончета. — Вчера при мен дойде една жена.. За ръка водеше детенце с червени панталонки. Й. Попов, ИЖП, 48. Мильо, смръщил както винаги вежди, стоеше в ъгъла и от време на време поглеждаше със завист панталонките на Николай. Кл. Цачев, ГЗ, 41. Момченцето пристъпи объркано и доближи до масата в средата на залата. То едва стигаше до ръба ѝ — мъничко, петгодишно момченце, в сиво пуловерче и сиви панталонки, поизносени, но чисти и .. клонче люляк в ръцете. Б. Йосифова, БЧМ, 130. И преди майката да понечи към външната врата, виж че някое от децата я изпреварило и, още не сколасало да си обуе панталонките, бърза навън. Ст. Чилингиров, ПЖ, 142.

◊ Къси панталонки. Панталони, които покриват тялото от кръста надолу и краката до над коленете. Аз бях мъничко, мъничко дете, с къси панталонки, до над коленцата. Д. Калфов, ПЮН, 152. Ще надойдат [на бригада] изрисувани счетоводителки в анцузи .. и по къси панталонки ще се съблекат, стига времето да е хубаво. Ч. Шинов, БС, 18. Симчо, бръкнал в джебовете си на късите си платнени панталонки, се разхожда гордо, гордо между възрастните. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 238, 3.

Списък на думите по буква