ПАНТЕЍЗЪМ

ПАНТЕЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. Религиозно-философско учение което отъждествява бога с природата и я разглежда като негово въплъщение. И във воюващия девети век [Климент Охридски] издига най-разумния принцип за равенство на народите в културното творчество, основано на природното им равенство .. Наистина, трябва да се съберат на едно място и езическият пантеизъм на всички древни и елински мислители, и хуманизмът на първите християни,.., за да се прокламира такъв принцип. Н. Драгова, КО, 45. // Обожествяване на природата. Друга категория хора,.., намират утеха пред смъртта в това, че после нея ще заживеят с цялата природа.. Тоя пантеизъм на поети като Шилера, Рикерта,.., води повече към примирение. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 78. Самобитни черти у нашия народ са.. любовта му към труда, култа на семейното огнище и онзи наивен пантеизъм, който го кара да одушевява природата и да я прави съучастница на своите скърби и радости. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 221.

— От πAν 'всеки; цял; всичко' + гр. θε{ς 'бог' през фр. pantheisme.

Списък на думите по буква