ПАНТЕИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНТЕЍСТ м. Книж. Привърженик, последовател на пантеизма. Тоя пантеизъм на поети като Шилера, Рикерта .. води повече към примирение, отколкото към успокоение; защото и у тия пантеисти се намират ноти, които издават техния ропот срещу "палача съдба". Ас. Златаров, Избр. съч. III, 78. Като истински пантеист, комуто поезията е вдъхнала беззаветна любов към природата, поетът [Р. Киитс] обича всяко стръкче, в което трепти живот. Н. Лилиев, Съч. III, 139. Той [Моне] е пантеист по своето обожание на природата. Худ., 1909, кн. III, 15.

— Фр. panthéiste.