ПАНТОГРАФ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАНТОГРА̀Ф1 м. Спец. 1. Уред, използван в картографията и чертожничеството, който има две разновидности и се използва за изготвяне на копия на чертеж, карта, релефно изображение или модел или на част от тях с различен мащаб.
2. Спец. Уред за откопиране на снимки или рисунки в умален или увеличен вид върху литографски камък.
◊ Линеен пантограф. Техн. Уред, състоящ си от 4 или 5 рамена, подвижно свързани помежду си в една неподвижна точка върху чертожна маса, чрез които с помощта на пишещо устройство върху едното рамо се изготвя копие в съответен мащаб. Релефен пантограф. Техн. Сложен уред за възпроизвеждане на копия от релефни изображения, чийто копиращ край обикновено има електронен гравиращ инструмент с опорна точка във висящо положение.
ПАНТОГРА̀Ф2 м. Електр. Ромбовиден токоприемник на електрически трамвай, локомотив, тролейбус, повдигателни уреди и др.; токоизправител. Локомотивните машинисти умело използуват профила на пътя и при набиране на скорост свалят пантографите от контактната мрежа и пътуват много километри без консумация на електроенергия. ВН, 1964, бр. 3865, 1.