ПАНТОКРАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНТОКРА̀ТОР м. 1. Църк. Епитет на Бога в Стария завет, а после и на Исус Христос в Новия завет; вседържател.

2. Църк. Изк. Изображение на Исус Христос в купола или олтарната абсида на храмовете, благославящ с дясната ръка, а в лявата — с отворена книга с евангелски текст с думите "Този, който е", т. е. вечносъществуващият. Пророците [на стенописите], които имат български надписи, както и ангелите около Пантократора, са силно раздвижени. Ст. Михайлов, БС, 176.

3. Истор. Титла на византийските императори или на някои висши сановници.

— Гр. παντοκράτωρ 'всемогъщ'.