ПАНТОМЀТЪР

ПАНТОМЀТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑търа, м. Геод. Уред, в който са свързани бусола и ъгломер, за измерване на ъгли и чертаене на отвесни линии.

— От гр. πAν, παντός 'всеки; цял; всичко' + гр. μετρον 'мярка' през фр. pantometre.

Списък на думите по буква