ПАНТОМИМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНТОМЍМА ж. Театр. 1. Вид театрално представление или отделна сцена без говор и пеене, в която художественият образ се създава чрез изразителни движения и мимика, жестове, придружени с музика. Постановката на пантомимите, като по-висша форма на танцовото изкуство, изисква и по-голяма подготовка.. Думата е за общата спойка, идея, стилност и декори на пантомимата. К, 1928, бр. 121, 3. Пантомимата започна. Иззад кулисите се показа магаре, водено от един човек.. и карано от дребна измъчена селянка. Г. Караславов, СИ, 55-56. Московският камерен театър е възобновил пантомимата на Дебюси "Сандъчето с играчките". К, 1926, бр. 94, 3.

2. Сценарий или музика за такова представление. Симфонична пантомима.

3. В Древна Гърция — танцови движения в гръцкия театър, пояснявани и коментирани от хор със съпровод на инструменти.

4. В Древния Рим — солов драматичен танц с митологически сюжет.

— От гр. παντόμιμος 'който подражава на всичко' през фр. pantomime.