ПАПАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАПА̀З м. Остар. В речта на турците — християнски духовник, свещеник, поп. — Махай се, папаз! — викаха му те [турците] отдалеко. Поп Петко и сам се отбиваше от пътя им. Д. Талев, ПК, 523. Шеремет бег ми рече: "Калугер си бил, трябва да познаваш вашия кешишбашия. Евтимий го думат. Той бил началник на крепостта. Що разбира папаз от война?" Владиката Панарет се яви при него. — Искам лично ти, баш папаз — каза му Азис паша — да идеш утре в Перущица и да склониш селя‑

ните да сложат оръжие. Г. Караиванов, П, 29. Пишете веднага на вашите папази във вилаетите да заповядат на бабаитите незабавно да захвърлят пушките и се покорят на султана! Хр. Бръзицов, НЦ, 261.

◊ Папаз яхния. Остар. и диал. Попска яхния. Когато байо ви Петър върви по улицата, то фигурата му представлява бозаджийска кобилица, защото "чувството" му е уголемено доволно значително от хранителните частици на папаз яхниите и от търтиците на перушинното царство. Л. Каравелов, Съч. VII, 45-46.

— От гр. παπAς през тур. papaz.