ПА̀ПЕР

ПА̀ПЕР, мн. няма, м. Диал. Пашкулче вълна.

Направям/направя на папер нещо. Обикн. в св. вид Съвсем разнебитвам, развалям нещо. Ако бяха зле [русите], щяха ли да бият немеца, а? Направиха го на папер.

П. Велков, СДН, 293. Няма (не остава/остана) папер от нещо. Обикн. за дреха — съвсем се е скъсала. — Хванах го за реверите и от ризата му не остана папер. К. Колев, ТЕ, 29. От палтото ми няма папер. Папер няма да остане от някого или нещо; Не остава/ не остана папер от нещо или някого. Разг. Ще бъде (беше) напълно унищожен(о), ще загине (загина). Пристигне ли водата, папер няма да остане от туй хайдушко село. Ония камъни, дето ги трупат цяло лято — на главата ни ще се сринат. А. Каралийчев, НЗ, 142. Градушката спря.. — То да е само то. От царевицата папер не е останало! — с изтънял глас се обади смуглест мъжага. Н. Тихолов, ДКД, 32-33.

Списък на думите по буква