ПАПИРУС —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАПЍРУС м. 1. Многогодишно тревисто растение от семейство острицови, стигащо на височина до 5 м, разпространено главно в тропическа Африка из блатата около р. Нил, от стъблото на което след специална обработка древните египтяни изработвали листове за писане, обувки, дрехи и под. Cyperus papyrus. Далече, далече на юг, в сърцето на знойна Африка,.., сред мрачната джунгла се влачеше лениво пълноводна река, обрасла с високи китки папирус. П. Бобев, ГЕ, 59. Папиросът е често срещан мотив в украсата на египетски колони и фрески. // Много такива растения израсли на едно място. Пасище с високоизрасла трева, гъсталаци от трънки, а в блатистите места от камъш и папирус — такава е растителната покривка по крайбрежията на езерото Чад. Л. Мелнишки, Кам., 9.
2. Специално обработени и слепени пластинки от ствола на това растение, образуващи тънка плоскост, подобна на лист, на която са писали древните египтяни и други народи от тяхната епоха. Папирусът се е приготвял по следния начин: бялата сърцевина на стъблото е била изваждана с нож или с дълга игла и после нарязвана на тънки ивици, широки 1-2 см и дълги 1 м. ВН, 1959, бр. 2589, 4. Египтяните пишели със заострени тръстикови пръчици върху глинени плочки, кожа и най-вече върху листове от папирус с черно и червено мастило. Ист. V кл, 61. — Да прегледаме старите пророчески книги. .. И завзеха се с велико усърдие да преглеждат старата мъдрост, написана на зайчи кожи и папируси. Ив. Вазов, Съч. XI, 48.
3. Самият ръкопис, написан върху такъв лист, обикн. завит на свитък. От един папирус се вижда, че за посрещането на един фараон за трапезата са били необходими 29 200 хляба от 10 различни видове. Л. Петров, БНК, 21. Използувайки тайнствени таблици при съставянето на хороскопи и правейки непрекъснато справки от стари папируси, астролозите гадаели по звездите кои години си подхождат и съответно с това кои младежи могат да се оженят помежду си. Ал. Гетман, ВС, 110. И още много, много папируси преминават през ръцете на Архимед и обогатяват хранилищата на прочутия Александрийски музей. К, 1963, кн. 8, 42.
— От гр. π@πυρος.