ПАПИЩАШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАПИЩА̀Ш м. Остар. и диал. Неодобр. Католик, обикн. свещеник; папищанин, папищашин. — Католиците вече имат епископ в Марцианопол до Варна, строят църкви из селата край Филипопол.. и служат в църквите на латински, нали?.. — Ала нашият народ не обича папищашите, отче свети! — успя да каже Слав. Д. Рачев, СС, 137. — Защо си вземате децата, бре хора, нали се разбрахме, че гърците и папищашите се подиграват с вас? Май пак са ви пуснали някоя муха? Цв. Минков, МЗ, 224. Има българи: папищаши, протестанти и православни, към кои от тия три български вери принадлежите? Ст. Заимов, М, 175. Вестникът на католиците "България" загубил всяка опора и спрял. "Папищашите" били в пълно отстъпление. Хр. Бръзицов, НЦ, 122. Римските, наречени католически християни или папищаши, преди години си вярвали, че е било богоугодно и спасително дело да ходят по далечни манастири на поклонение на някои светци. П. Кисимов, ОА I (II) (превод), 63.

— От рум. papistaş 'папистки, католически'.