ПА̀ПСКИ

ПА̀ПСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до папа, свързан е с папа. Той не пропусна да поясни мисълта си.. как единствено унията между българската църква и папския престол може да разреши сложния въпрос за съжителството на българи и гърци в империята. Ст. Дичев, ЗС I, 26. Пред княза се разкри атриум — сумрачен, с

високи готически прозорци от едната страна, с мозайка на някакво папско шествие на другата стена. Й. Вълчев, СКН, 303. Като папски мисионер в Молдавия Парчевич е прибягнал до помощта на молдавския господар Матей Бесараб. Б. Пенев, НБВ, 33. Мяркат се слънчеви площади с евкалиптуси, сиво-черни папски замъци, влакът фучи край портокалени градини и спира най-после на брега, дето дреме.. южната хубавица Марсилия. К. Константинов, ПЗ, 95-96.

Папска област (държава). Истор. Типична феодална държава в Средна Италия, с център Рим (756-1870), сложила началото на светската власт на папата.

Списък на думите по буква