ПАПУ̀НЯК

ПАПУ̀НЯК, мн. ‑ци, м. 1. Прелетна полска птица с дължина до 30 см, с глинестосветлоръждив жълтеникав цвят на перушината, на главата с голяма ръждива качулка с черни петна на върха на перата, която обитава окрайнини на гори или открити неразорани места и се храни с насекоми, червеи и др.; циганско петле. Upupa epops. Танчо сякаш чуваше много славеи, папуняци и скорци като рано напролет. Кр. Григоров, ТГ, 81. В последните дни на зимата .. от топлите страни у нас долита папунякът. Глинесторъждив, с много бели и черни шарки, той е забележителен с дългата си, тънка и слабо извита човка, а и с интересната си качулка от пера. Ст. Дончев, ПНД, 39. Папунякът гнезди и в дупки, и в хралупи, та дори в стари зидове и на открито. Ив. Димитров, ОП, 25. Кучетата спяха на сянка, а децата бяха излезли в гората да гонят папуняци и диви гълъби. К. Петканов, ЗлЗ, 244. Един папуняк се появи, покръжи над дърветата и кацна недалеч от мъжете. При кацането той разтвори широко гребена си, завъртя се, за да могат мъжете да видят колко е красив и надут. Й. Радичков, ББ, 129.

Прен. Руг. За изразяване на подигравателно и пренебрежително отношение към глупав човек. Какво гледаш, бе папуняк, и ти ли си на нейния ум и ти ли ще ходиш под байряк? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 18. — Ей вие, оскубани папуняци, и вие слушайте! — провикна се той към селяните. — Земята е царска, житото е царско, по царска воля за отците. М. Смилова, ДСВ, 264. Най-много си страдаше старшията Пеню. Мине се не мине: — Дурак! Мине се не мине: — Скатина! Тиквеник! Папуняк! Чудомир, Избр. пр, 214. — Марш! — казвам. — Папуняк с папуняк! Н. Хайтов, ДР, 194.

2. Разг. Жълт, блед човек. — Колко пъти съм ти казвала, че като те бият, ще биеш и ти! Защо стоиш като папуняк. Тарас, ТМ, 8.

◊ Жълт като папуняк. Разг. За лице на човек — много жълт, бледен, обикн. от болест или уплаха. Излезе от болницата жълт като папуняк.

Списък на думите по буква