ПАПУРАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАПУРА̀К, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Събир. Много папури, израсли на едно място. Ходил ми е Рачко три дни и три нощи/ низ папурако, низ шяварака,/ снаха да си дири, сина да си жени. Н. Геров, РБЯ IV, 11.

2. Царевично стъбло; папурвина, папурачка. Селска кола със снопове бляскав папурак, впрегната с волове или биволици, простряна някъде черга издават познатия образ на българското село в нови условия на живот. З. Сребров, Избр. разк., 158.