ПАПУЧКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАПУ̀ЧКИ само мн. Диал. Умал. от папуци. Па си влязне в килерче,/ та си обуйе папучки. Нар. пес., СбНУ I, 346. — Яз да знам, мале ле, яз да знам,/ че Бойка ще мене да земе,/ ще продам конче ранено,/ да купя серес биволи,/ да карам мермер камене, — / да правя мермер калдъръм,/ дето Бойка ще стъпи,/ папучки да си не окаля. Нар. пес., СбНУ IX, 53. [Милкана] Градинка би си градила,/ а тебе, Черньо, турила/ на мали врата долен праг,/ та кога телците изкарам/ и папучките си изкалям,/ от тебе да ги отрия. Нар. пес., СбВСт, 867.