ПА̀ПЪР ж. Остар. и диал. Папрат; папура, сладун. Зад мен, пред мен се дигат плешивите глави/ на ридове, покрити със папър и треви. Ив. Вазов, Съч. I, 141. Папърта била за чудо висока и дебела, елите и боровете много по-високи от сегашните. Лет., 1872, 130.