ПА̀Р, па̀рът, па̀ра, мн. паро̀ве, м. Диал. 1. Угар; паренина (Н. Геров, РБЯ, IV).
2. Клон. Израсло ми е дърво високо,/ на дървото ветки, парове,/ а на ветките сребрени листе. Н. Геров, РБЯ IV, 15.