ПАРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРА- Първа съставна част на сложни думи със значение: а) близо, до, покрай, при, напр.: парабио̀за, пара̀бола. б) заедно с, едновременно, успоредно, напр.: паралел, паралелност, парагенезис; в) изменяне, превръщане, подобно на, напр.: парадигма, паратиф; г) извън, зад, отклонение, напр.: парамагнетизъм, паранормален, парапсихология.

— Гр. παρά-.

ПА̀РА ж. 1. Влага, която се отделя от ястие или други храни при варене или печене и малко след като са готови. Мама слага паралията, дето топлата чорба изпуща миризлива и гъста пара. Т. Влайков, Пр. I, 113. Върху зачервената плоча къкреха и пускаха пара през похлупаците си две големи червеникави тенджери. А. Гуляшки, МТС, 286. Фурната на македонците заработи и тази заран навреме, та сега личеше отдалеч парата на топлите хлябове по големия тезгях пред фурната. А. Страшимиров, А, 316. Тя се стресна и учудено го [Цолов] погледна: пред нея яйцата вдигаха пара, а тя не бе и забелязяла кога са ги донесли. М. Грубешлиева, ПП, 157. Сред кухнята в дясно пламтеше камина/ огромна, там гозби кипяха и па̀ра/ димеше и пръскаше дъх ароматен / наоколо. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 20.

2. Физ. Газове, близки до състояние на втечняване, които се получават от изпарние на течности, сублимация на твърди тела или при ферментация. Сутрин от торищата димеше пара, върбите край реката като да се събудиха от зимния сън. Кр. Григоров, Н, 16. Винени пари. Блатни пари. Йодни пари.

◊ (В)дигам/ (в)дигна па̀ра. Разг. 1. Полагам усилия нещо да стане бързо, работя напрегнато и припряно; препирам. ‑Каквото и да е, но ти идва отръки — продължи Златан. — Което е право — бързо пипаш. Докато сме двамата тука, мисля аз, много ще дигат другите па̀ра да ни стигнат. П. Вежинов, ВР, 78. 2. Вълнувам се много от нещо и бурно реагирам. Забърза към кафенето и Дикран пръв узна добрата вест. Тя сякаш не го зарадва. — Ти не вдигай толкоз па̀ра

отсега! — рече той на ихтиманеца. А. Христофоров, А, 269. Като чу името на Шишмана, Матейчо пребледня малко, посмути се, но изведнъж се овладя: — Защо вдигаш такава пара? Аз ще заловя Шишмана, стига да е жив. В. Нешков, Н II, 126-127. Държа под па̀ра някого. Разг. Карам някого да бъде в постоянно напрежение при някаква работа. На тебе ти остава само да предупредиш старшията винаги да държи хората си под пара. Никакви отпуски на полицаите, всеки да си седи на мястото с пушка в ръка и да чака. М. Марчевски, ГБ, 53. Изпускам/ изпусна парата. Разг. Разтоварвам се от голямо психическо и нервно напрежение. Изпуснете парата. Нека ядът и мъката ни се излеят свободно навън. 168 часа, 1999, бр. 11, 13. Пара̀ излиза от задника ми. Диал. Виждам големи трудности, измъчвам се много. С пълна па̀ра; Под (пълна) пара. Разг. Най-усилено; с всички сили. Околийският началник се засрами, че изкусителят на дъщеря му е жив разбойник.. Имаше възможност и законно право да го улови и веднага се зае с пълна пара да открие следите му. И. Петров, ОЗ, 91. — Трябва ти обаче смелост. А до нея ще се добереш само чрез изкуството. Но с пълна па̀ра! М. Кремен, РЯ, 84. Съм (намирам се) под <пълна> па̀ра. Разг. 1. Работя, върша нещо с голямо напрежение, много съм напрегнат, зает. Летеше [Бенковски] от село на село, устройваше събрания, даваше разпоредби.., с една реч намираше се под пълна пара. Л. Стоянов, Б, 56. 2. За двигател, машина или превозно средство — намирам се в готовност незабавно, веднага да заработя или потегля. Двата военни парахода сѐ стояха във Варна под пара. С. Радев, ССБ II, 424. Под стъклените куполи на грамадни гари пъхтят под пара бързи влакове, хора тичат по шумните перони, качват се в светли купета, усмихват се, махат кърпички. К. Константинов, ПЗ, 92. Та па̀ра се вдига. Разг. След главно изр. За означаване на много висока степен на действието, изразено с глагола в предходното изречение; извънредно много. — Лъже, та пара се вдига. Не му вярвай много.

ПАРА̀ ж. 1. Само мн. Монетите и банкнотите, с които се купува и продава, като финансова единица на дадена страна. Дай ми пари за пазар. △ Останаха ми много пари и отидохме на кръчма. △ Бели пари за черни дни. Погов. // Стесн. Монета. Ния имаше още от баща си един наниз от стари златни пари и два пръстена с едри скъпоценни камъни. Д. Талев, ПК, 752. В двора влезе пълна чевръста жена с гердан от сребърни пари на шията. Ем. Коралов, ДП, 47. Наместо гердан от златици, ти носиш една вехта бакърена пара̀, нанизана на конопена връв. П. Делирадев, БГХ, 7. Беше Бъдни вечер — 24 декември .. Вечерята започваше с разчупване на бялата погача, със скрита в нея пара̀. СбЦГМГ, 153. Пребиват се като две пари в кесия. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 82. Пробита пара, половин цена. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 79. Очите му изваждаш, пара не мож извади. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 38. // Обикн. ед. Разг. Финансови средства; сума. Вие знаете как трябва да се отнасяте към държавната пара, как трябва да се изчисляват данъците и прочие. Б. Априлов, СбСт, 336. — В нашата работа не бива да допускаме никакви грешки! Касае се за народната пара! Н. Каралива, Н, 57. По-напред ги [парите] поисках, а той [председателят] ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Уставът е ясен и категоричен в това отношение.. На комитетска пара минутата са не знае кога ще са поиска! Ив. Унджиев, ВЛ, 307. В Джуриловци, дето беше писар, той е злоупотребил селски пари и е изпъден от селото с бой. Т. Влайков, Съч. III, 98. Парата върти света, а правдата небето. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 43. Парата е дявол. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 43. Честта е по-скъпа от пара. Погов., П. Р. Славейков, БП, 206. Сичкото е в парата. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 118. △ Десет лева не са пари.

2. Остар. Една четиридесета от гроша или половин стотинка. Броим, броим, тридесет и два гроша и дваесет и пет пари ексик. М. Георгиев, Избр. разк., 180.

◊ Бие ме пара̀та; парата ме бие. Разг. Много съм богат. Модернизира се пустото му село! Бие го парата. ВН, 1960, бр. 2681, 4. — А бе сега всички са добре! Пара има народът, не е като едно време! — махна илюстративно с ръка магазинерът. — Парата го бие народа вече, парата! Тарас, СГ, 55. Вадя <луда> пара; вадя луди пари от нещо. Печеля извънредно много. Геле превозваше пътници и багаж от гарата до курорта, скубеше хората и вадеше луда пара. Г. Краев, АЗ, 10. Взел съм си двете парѝ. Разг. Не струвам вече за нищо, не ме бива никак. Взел съм си вече двете пари, от най-малка работа се изморявам. Вземам си/ взема си двете парѝ. Разг. Обикн. пренебр. 1. Махам се от някъде, отивам си. Той вече си зе двете пари от кметството, че зели сте още да го хвалите! Ил. Блъсков, КУ, 38. Ще си земе той двете пари. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 218. 2. Диал. Отказвам се да се мъча да достигна нещо. Давам/ дам двете парѝ някому. Разг. Изпъждам грубо, изгонвам някого. Аз добре предлагах вчера да му дадем двете пари — той не е, за нас тоя човек. Ив. Вазов, Съч. XXII, 129. Дай пара да се закачиш, дай десет да се откачиш. Разг. За досаден човек, натрапник, от когото мъчно можеш да се освободиш, ако се обърнеш за нещо към него. Две (пет) парѝ. 1. В съчет. с не давам (не вземам, не получавам). Никакво възнаграждение, нищо (не давам). В средата им — отсрещ‑

ният бръснар./ За него никой две пари не дава/ и като джеба си го всеки там познава. К. Христов, ЧБ, 238. 2. В съчет. с нямам, няма или друг глагол с отрицание. Никакви средства, нищо (нямам). Имал той вече и печатница, заборчлял до ушите с нея, а пет пари нямал да я поддържа [Ботйов]. З. Стоянов, ХБ, 238. — Пет пари няма да ти изям, чорбаджи, дай ми само време да ти се изплатя. Хр. Максимов, СбЗР, 26.3. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо не струвам. Стайно отпусна ръка и погледна внимателно сина си. — А ти най-напред ум събери, а после мисли за геройство. Голо геройство пет пари не струва. В. Геновска, СГ, 333. До пара. Разг. Докрай, до последна степен, без остатък (за някаква сума, дълг и под). Щом вземе отнякъде повече пари, събира приятели и докато не изпият всичко до пара, не мирясва. М. Грубешлиева, ПИУ, 188. Всеки, каквото му е дадено на ръка, да го приготви .. Кондиката и мехюрите да ги вземните. Сребро колкото има в кутиите, да е прибрано до пара. П. Тодоров, Събр. пр. II, 340. Душа за две пари нямам. Съвсем съм немощен, слаб. — Ще се опрашите, невесто! — каза Фирето. — Булка Стана сама не може да ти помогне. Дребна е като гарга — душа за две пари няма! — пошегува се Фирето. К. Петканов, БД, 56. Държа пара̀ като чувал вода. Диал. Не мога, не умея да пестя. От него пари не очаквай, той държи пара като чувал вода. Една<та> пара̀ в девет възела връзвам; една пара два пъти връзвам. Диал. Много съм пестелив. За две пари. Разг. 1. Който е много евтин. Не струва ни за две пари. П. Р. Славейков, БП I, 312. Лекарство за две пари, но кой да го е знаял. 2. Незначителен, дребен, нищожен. — Да ти не каже човек нещо, да те не накара за две пари работа да му свършиш. Г. Караславов, С, 49. Докле Кудзо знае два турски лафа и има за две пари ум в главата, тоя хайдутин няма да стъпи! Ив. Вазов, Р, 19. За две пари самостоятелност няма, а говори началнически. Елин Пелин, Съч. I, 209. За пара. Разг. 1. Който е много евтин. — Ако чакате на докторите, тъй ще си влачите ревматизма. — Чуйте, аз вече нямам никакъв ревматизъм! — Брей! — засмя се Захари. — За пара̀ лек — продължаваше бай Тошо — Продават го на пазара. ВН, 1962, бр. 3290, 4. Лековитите билки са много, но человек не ги знае; затуй казват:"За пара цяр има, кой го знае"! Христом. КМ II, 187. 2. Който е без полза; безплоден, напразен. Нали всеки ден я виждаше, всеки ден ѝ приказваше. — Триста приказки за пара, Никола. В. Геновска, СГ, 232. Сто клетви за пара. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 133. 3. Който нищо не струва, който е незначителен, без стойност, значение, лош в сравнение с друг. — Ти не знаеш ли какво е казашка пика? Като градобитен облак върви и няма сила в света да ѝ излезе.. — За какви пики ми приказваш ти? В техниката е силата сега, а не в някакви си пики. Хилядо пики за пара, като им излезе един германски танк. Г. Караславов, Избр. съч. V, 168. 4. Никак. Той не вярваше нито за пара на ония офицери от Софийския гарнизон, които минаваха за съмишленици — в решителния момент щяха да се откажат да действуват. Ем. Станев, ИК III и IV, 314. Сам не можеше да се захване с някоя по-свястна работа, а и не искаше да се прилепи до Кира, мусеше му се, караше се с него и не го зачиташе за пара. Г. Караславов, ОХ IV, 23. Засмивам се/засмея се като циганин на готови пари. Диал. Засмивам се, радвам се много. <И> баща си за пара̀ продава. Диал. Много е алчен, сребролюбив, няма нищо свято за него. Играя си с пари. Разг. Много съм богат, харча без сметка. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат. М. Георгиев, Избр. разк., 123. Излизана пара̀. Диал. 1. Опитен човек, много видял и патил. 2. За жена — бъбривка, лъжкиня. Луда пара; Луди пари. Разг. Големи суми. Па и синът му, архитектът, притуряше луда пара към бащиното богатство от строежа на германските бараки, че му даваха най-добрите предприятия като женен за германка. О. Василев, ЖБ, 400. — Там дето пада луда пара, можеш, Павлович, да видиш и насред божи ден дяволът с две кърпи ръченица да играе. Н. Филипов, РЛ, 33. Не бръсна за <една> пара някого. Разг. Пренебр. Не зачитам, не уважавам никак някого. Не грош, а четиридесет па̀ри. Диал. Все едно, еднакво. Не давам пет (две) пари; не давам пукната (счупена, спукана) пара. Самост. или за някого, за нещо. Разг. Напълно съм безразличен към някого или нещо; нехая. — Не си хаби приказките, Кондо, — рече Кондовица. — Панайотка не дава счупена пара за Костадиновия син. Д. Немиров, Б, 68. Нямам ум за пет пари; нямам ум за една пара. Разг. Пренебр. Много съм глупав, постъпвам неразумно. Падат /паднат пари (парички); пада /падне па̀ра. Разг. Печели се, спечелва се много от нещо. Дойде тук [Найден], защото повече не можеше да остане там [в село], а и разправяха, че по строежите падат пари. В. Жеков, ТП, 29. — Прощавайте, г-не директоре, ама забравих за колко души да наготвя .. Пуякът питаше от угодничество, пък и от интерес: колкото по-голяма е трапезата, толкова повече пара̀ ще падне. Ст. Чилингиров, РБ, 146. Па̀ра да имам, за смях ще я дам. Диал. Винаги съм засмян. Пара̀ играе някъде. Разг. 1. Печели се много. Те и двамата бяха с бели, сламени капели — не бяха виждали преспанци такива капи и сякаш това ги слиса най-много. — Брей, нема шега тука! Талянци. Пара играй тук брей, люде! Д. Талев, ПК, 759. 2. Харчи се много. Колко хубаво сте се обзавели. Яс‑

но, че пара е играла тук. Пара не правя; пара не чиня. Разг. 1. Пред нещо или самост. За нещо — не струвам нищо в сравнение с друго нещо или изобщо не струвам нищо. Колкото смелост имах, идваше от трите патрона в наганта, макар че патроните в такова време пара не правят. Н. Хайтов, ДР, 49. Вземи му земята на нашия селянин, че го хвърли на боклука. Пара не чини. А. Гуляшки, МТС, 200. 2. Само в 3 л. Не може да се помогне, свършено е. И да съжалявам сега, пара не прави, нищо не може да се поправи. Пара не свъртам; пара не се свърта у мене. Разг. Разточителен съм и необмислено харча. Как ще може да се облечеш добре, като пара не свърташ, като харчиш за глупости. Парата с куршум бия; парата с куршум гоня. Разг. Зле съм материално, нямам достатъчно пари, не ми стигат средствата. — Шари из Босна, из Арнаутлука. Ама опитай се да живееш от хайдутлук в Босна — там пара̀та с куршум бият. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 158. — Молим Дивана да опрости овчия и кози данък на Видинско .. — Мислите си, че Диванът ще ви чуе? Пара̀та с куршум гонят, та ще опростят данъка на едничкия още читав край! В. Мутафчиева, ЛСВ, 453-454. Пет пари не давам; пукната па̀ра не давам. Самост. Разг. Не се интересувам, не ме засяга. — Много те одумват в махалата. — Пет пари не давам! Да дрънкат. Правя от пара̀та две. Диал. Лесно печеля, лесно увеличавам богатството си. Каквото захване, все му върви и прави от парата две. 2. Съвсем малко. Божан не излизаше никъде и се боеше да похарчи пет пари за нещо. Елин Пелин, Съч. III, 69. Пристигането на комитетския главатар .. не знаеха само няколко турски заптиета, чиято длъжност беше да купуват тютюн за чиновниците и да козируват на всекиго, който биваше разположен да им хвърли поне пет пари бакшиш. Л. Стоянов, Б, 118. 3. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо (не струвам). Правя (ще направя) парѝ (пара̀); Направих парѝ (пара̀); Ударих пара̀<та> (парѝ)от нещо или самост. 1. Печеля (ще спечеля), спечелих много. Офицерите конфискуваха стоката и то се знае, на скрито си поделяха половината .. Това началствата, пара правеха на тая граница. Б. Райнов, ЧЪ, 167. А какво, ако взема тема из селския живот? .. Хората с тия герои-старци пара правят. Сп. Йончев, Ст, 158. Пребиваме се като две пари в кесия. Разг. 1. Живеем нашироко, богато. 2. Ирон. Живеем в беднотия, в оскъдица. Пребита пара; пукната (спукана, скършена, счупена, пребиена) пара. Диал. 1. В съчет. с без, нямам или друг глагол с отриц. Никакви средства, нищо нямам. — Ти нямаш ни пребита пара в кесията си, а обещаваш хилядо гроша, рекох аз и позасмях са. Л. Каравелов, Съч. II, 149. Вена. Той [Кирчев] ми кавалерствува, придружава ме от тениса до дома. Големанов. Това не ми се харесва. Баща му професор, счупена пара няма, такъв зет не ми трябва. Ст. Костов, Г, 26. Еленка, ако и да познаваше, че е грешно в такъв един святи ден да се работи, но като беше останала без пукната пара, и като нямаше с що да позаблажи децата си .. беше накупила няколко кокали, които набърже натроши,.. да ги увари и да им извади маслото. Ил. Блъсков, ПБ III, 33. 2. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо (не струвам). — Партии ли? — извика троснато Сливата и замига като куче в лапавица. — Слушай мене — партии. Те ще ни спасят, комшу. Ти ми хортуваш нам що, ама днес сами чиляк не струва ни пукната пара. Ц. Церковски, Р, 224. Голите патетични обещания, които инженерът щедро продължаваше да раздава, не струват пукната пара. Н. Тихолов, ДКД, 71-72. Глупец, счупена пара не струва твоята гладна честност. Ал. Константинов, Съч. I, 209. Разполагам се/ разположа се като пет пари в кесия. Разг. Разполагам се много нашироко и удобно. — Ей ти, със звездата.. Какво си се разположил като пет пари в кесия.. Не виждаш ли, български офицер стои прав. М. Грубешлиева, ПИУ, 47. Свивам се/ свия се за пет пари. Разг. Живея крайно пестеливо, почти изнемогвам материално и не си позволявам да харча и най-малка сума. — Никаква сватба.. няма време да гощаваме хората, пък сетне да се свиваме за пет пари. Г. Караславов, Избр. съч. I, 338. Свиваха се [старците] за пет пари и кой каквото припечелваше, всичко в затвора отиваше. Г. Караславов, Т, 44. Сека пара̀ (парѝ). Диал. 1. Печеля много 2. Нося доходи, печалби. Стискам ги като две пари в съдрана кесия. Диал. Скъпернически пазя нещо (обикн. пари); прекалено много пестя. Стъпвам (стъпям) <сякаш (като)> на пара. Стъпвам, ходя грациозно, наперено. Тоя жребец, наперен, гиздав, чист .. стъпяше като на пара̀. Й. Йовков, АМГ, 134. Черният кон се кипреше и стъпваше като на пара, зората играеше в синьото, атлазено седло, в златокованата юзда. В. Мутафчиева, ЛСВ, 460. — Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, на времето .. А пък колко чисто се носеше, колко гирджик ходеше. Сякаш на пара стъпяше. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 44. Треперя над пара̀та. Разг. Голям скъперник съм, не обичам да харча и за най-необходимото. Гърбуна беше неизказано лаком за богатство. Той трепереше над парата и беше готов за пет стотинки да се разправя по цели часове с някой клиент. Д. Немиров, Д №9, 30. Аз, кай, ще намеря пари .. Кой ще му даде, свекърът ли? Не го ли видиш какъв трепери над парата. Й. Йовков, Б, 9. Триста лакърдии за пара̀. Разг. Употребява се за да се подчертае, че е имало много разправии, много шум без полза, безсмислено. Ударих пара̀<та> (пари); ще ударя па‑

ра<та> (пари) от нещо или самост. Спечелих (ще спечеля), забогатях (ще забогатея). — Аз предлагам — рекох — да видим Пещерата — много гъби вадели кооператорите, с камиони изкарвали на пазара и пара̀ удряли. Да видим таз работа. Г. Краев, АЗ, 25. Защо се хваща за оранжерията? Защото мисли да удари парата, с Москвич да се вози! Прикрита душа е Братан! Ст. Даскалов, ЗС, 215. Удрям /ударя някоя пара ; хващам /хвана някоя пара от нещо или самост. Спечелвам малко. Главната цел на пашата била,.., да ударят някоя пара от изплашените Брациговчене. З. Стоянов, ЗБВ III, 302. Уста (устица) <сякаш (като)> с пара̀ разрязана (разрязани). Много хубава, малка, красива уста. То не беше направено от кокал и месо, а от прясно мляко и трендафил. Едно издължено личице като на иконка, едни устинки — с пара разрязани. Н. Хайтов, ШГ, 276. Устата ѝ [на Анку] бяха като с пара̀ разрязани, устните ѝ като червени череши. Ц. Гинчев, ГК, 19-20. Хвърлям /хвърля пари (пара̀). Самост. или (в, за) нещо. Направям големи разходи за нещо, похарчвам много. Зарекли са се тая година [в стопанството] да дадат по осем лева надница, ама както смятам, и повече може да дойде — много е хубаво цвеклото тая година, а то хвърля пара̀. Н. Тихолов, ДКД, 16.

— От перс. през тур. para.