ПАРАБОЛЍЧЕН

ПАРАБОЛЍЧЕН1, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Спец. 1. Който се отнася до парабола1 (в 1 знач.); параболически1. Върхът изглежда откъснат от земята.. Като че ли това е някаква космическа междупланетна станция. Рупорни параболични антени като огромни уши, обърнати на всички посоки, подслушват вселената. Бл. Димитрова, Лав., 117. Излъчваните къси електромагнитни вълни се насочват в точно определена посока посредством антена, поставена във фокуса на въртящ се параболичен метален рефлектор. Физ. ХI кл, 64. Повърхнините на оптичната система биват обикновено сферични или плоски, но могат да бъдат и асферични (елипсовидни, цилиндрични, параболични и др.). Матем., 1966, кн. 2, 17.

2. Който се отнася до парабола1 (във 2 знач.); параболически1. Колкото ракетата

се приближаваше към границата на сферата на действие на Земята, толкова по-големи изменения ще претърпява нейната параболична траектория под влиянието на слънчевото притегляне. Р. Радулов, ИГ, 138. От 553 различни комети, чието движение по настоящем е известно, 392 комети имат почти параболични орбити. ВН, 1958, бр. 2210, 4.

ПАРАБОЛЍЧЕН

ПАРАБОЛЍЧЕН2, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Литер. Който е иносказателен, алегоричен, поучителен. Параболична поетика.

Списък на думите по буква