ПАРАДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРА̀ДНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Тържественост. Барутчиев — младият .. бе нисък, пълен и образован мъж, с орлов нос и малко надменни очи. У него бе развито чувството за парадност и външен блясък. Д. Димов, Т, 122. Не иска да вижда никого и никой да не го вижда, не му трябват награди, не обича парадността. В. Жеков, ТП, 81. Наред със суетата и парадността новогодишните балове разкриваха и други съществени черти на ония, които "чертаеха" съдбините на България. П. Илиев, ЛВ, 183-184. — Казвам му аз какво мисля, а той — така издалеко: говорил бил с някои първенци .. недоволни били от парадността, казва, по която се увличаме. Ст. Дичев, ЗС I, 138.