ПАРАДОКС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАДО̀КС м. Книж. 1. Съждение, възглед, който противоречи на здравия разум, отличава се с необичайност и привидна нелогичност, но в основата на което лежи вярна мисъл. — Добре, тогава налице е един странен парадокс. По вътрешно влечение се свързвате с природата, търсите я, а ви привлича автор като Достоевски, у когото липсва изобщо природата? Ив. Сарандев, ЕС, 37. В историята съществува парадокс — един от последните близо сто каменни прабългарски надписи на гръцки език свидетелствува не за друго, а за по‑

кръстването на българския народ. С. Северняк, ИРЕ, 271.

2. Спец. Формалнологическо противоречие, което възниква в теорията на множествата и формалната логика при запазване на логическата правилност на хода на разсъжденията.

3. Прен. Неочаквано и странно явление, което не отговаря на общите представи за нещата до момента. На пръв поглед по отношение на температурата на слънчевата корона като че ли има парадокс. ПЗ, 1981, кн. 10, 14.

4. Прен. Оригинален извод, изграден върху две противоречиви мнения.

— От фр. paradoxe.