ПАРАДОКСАЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАДОКСА̀ЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от парадоксален. Той се позамисли малко: .. не можеше изведнаж да намери думи, за да отговори на това неочаквано възражение, макар че ясно чувствуваше неговата несъстоятелност и парадоксалност. Т. Влайков, РП I, 149. Ганчо разбра иронията на този въпрос, който изказваше парадоксалността на горните му думи, и леко се изчерви. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 154. А цялата парадоксалност на положението — това, че единият от братята беше милионер, а другият комунист — той [старшията] отиде на някакво особено съглашение между двамата. Д. Димов, Т, 285.