ПАРАЗИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАЗЍТ м. 1. Организъм, който живее по повърхността или във вътрешността на друг организъм и се храни от него. Като си помисли, че ще прекара цялата нощ и целия утрешен ден в това свърталище на мухи, комари и на най-отвратителни паразити, той отмаля от отчаяние. Г. Караславов, ОХ III, 86. — Учените дълго изследвали едрото тяло на кита, за да открият един дребен, ама съвсем дребен паразит, загнезден някъде в ухото. Й. Попов, БНО, 92. Светкавица като че блесна, разсече мрака на догадките и тогава си припомних изведнъж, че пънчушката е опасен паразит, който напада горските дървета. Н. Хайтов, ПГ, 91. Майка му се отнасяше с много голяма строгост към всякакви други паразити и нечистотии, но с бълхите се беше примирила. Д. Фучеджиев, Р, 72. На западната стена Марта закова плътен губер, намушка между дългите ресни лавандула срещу паразити и молци. Л. Петков, ГЦ, 74.

2. Прен. Човек, който живее за сметка на чужд труд; тунеядец, търтей. Достигате до мисълта, че партиите се борят помежду си само за да охранят тия армии от паразити, които влачат след себе си, кандидати за служби, службогонци. К. Величков, ПССъч. VIII, 145. През това купе ще преминат достойните и недостойните, творците и паразитите, ентусиастите и шмекерите, чистите служители на изкуството и търгашите. М. Колчакова, П, 62.

— Фр. parasite.